РА̀НШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Разг. Обикн. в сравн. степен: по-раншен. Предишен (в 1-3 знач.). Гунка прибра парите, облече се и излезе. И още до вечерта напусна къщата. Постъпи у едни по-раншни господари. Г. Райчев, ЗК, 175. Никой не узнал кой е бил по-раншният притежател на това животно [коня]. Л. Спасов, КРВ (превод) [еа]. Очите ѝ [на Дина] беха светнале от радост. И не се видеше в дъното им по-раншната тъга. Т. Влайков, Избр. тв [еа]. Никаква мъка не изпитва по раншните дни. А. Гуляшки, СВ, 305. — А не може ли да му се разреши отпуск с по-раншна дата? — попита плахо подначалникът Пенчев. — В някои държавни учреждения съществува такава практика, особено когато случаят е изключителен. Св. Минков, Избр. пр, 261. България бе слаба тогава, изтощена от по-раншните татарски нашествия. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 113. Аз съм запознат с неговите по-раншни публикации за връзката между орфизма и богомилството. Δ В душите им неусетно се пробуди по-раншното чувство на ревност. Останки от по-раншни култури.