РАП, (удвоено) рап-рап междум. Разг. За наподобяване на звук, шум, издаван при рязане със сърп или друг остър предмет. Той също е дошъл да реже царвичак. Сърпът му вика: рап! рап! — из нивата. Й. Радичков, ББ, 9. // За наподобяване на звук, шум, издаван при отхапване от нещо твърдо (ябълка, круша и др.). Всичко изпозаспало. .. Нищо не щуква. Само конете се чуват, като пасат: „рап-рап-рап-рап“. Т. Харманджиев, КВ, 608.
РАП, ра̀път, ра̀па, м. Муз. Само ед. 1. Стил в попмузиката, възникнал в Ню Йорк през 70-те год. на ХХ в. въз основа на негърската музика, при който римувани фрази се изговарят или пеят като речитатив под съпровода на накъсана, монотонно повтаряща се музика с ударен ритъм. Днес рапът смени чалгата може би поради това, че дори не пее, а говори с езика на всекидневието за болките и радостите на обикновения човек. Д. Варзоновцев, ФМ [еа]. И двата албума са в характерния .. мелодичен първокласен рап. П, 2004, бр. 41 [еа]. Както всеки музикален стил и рапът има своя основоположник — Тери Къртис-Блоу.
2. Музикално изпълнение, музика в този стил. Всички тези момчета, които пеят рап у нас и много не им обръщат внимание, са хората, които правят някаква култура. С, 2004, бр. 3968 [еа]. Опасенията на Еминем и щаба около него са били напразни. Просто парчетата са доста добър рап, които затвърждават позицията му на мегазвезда. С, 2004, бр. 4301 [еа].
— Англ. rap.