РЕЗ, рѐзът, рѐза, мн. рѐзове, след числ. рѐза, м. и (старин.) рез, мн. резѝ, ж. 1. Само м. Острие на режещ инструмент. Косата се плъзгаше върху тревата като тояга. Тя се беше отъпила, а насъбралата се по реза зелена кора от млеч я правеше още по-тъпа. Сл. Трънски, Н, 27. Духне — падат по земята / жълъди узрели. / Кой със златен рез е шарил / зъбци по листата? Т. Харманджиев, П, 83.
2. Само м. Рязване, разрязване; ряз2. Скулпторът .. носи собствената си скулптура .. Още малко му остава да я довърши. Още няколко удара с чука. Още няколко реза с длетото. Бл. Димитрова, Л, 148.
3. Следа от рязане, разрез; резка, ряз2, срез. В тая статия [„О писменех“] Храбър говори, че славянете въ времето на своето идолопоклонничество не са имали книги, а употребляве са само чърти и рези. СбС, 169.
РЕЗ и (удвоено) рез-рез междум. За наподобяване на звукове при рязане с трион, резачка и др. Рез-рез, бръмчат резачните машини, / рез-рез, по цял ден режат си, рез-рез: / от дъбове, върби и бъзовини, / рез-рез, приготвят талашитна смес. М. Ганчев, СТ [еа].