РИБА̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Водоем за развъждане на риба; риборазвъдник. Искаше да разшири стопанството си: да построи нов рибарник и ферма за породисти крави. Ал. Бабек, МЕ, 17. Около замъка има старинен парк с малко езеро, което същевременно е и рибарник. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 210. Безлюди са само тъмнозелените оризища. Тук-там в техните наводнени лехи щъпукат щъркели и рибари, които търсят нещо и отлитат към камъшите на рибарниците, където кълват с дългите си клюнове едрите шарани по гърбовете. А. Каралийчев, ПД, 45.