РИБЀ, мн. -та, ср. Умал. от риба; рибка, рибче, рибица1, рибичка. Невероятно бързо той вдига пръта и на края на конеца увисва мъничко рибе. С. Северняк, ОНК, 82. Само две-три ята съвсем мънички рибета плаваха безгрижно и безстрашно. Г. Караславов, Избр. съч. VІІІ, 251. В чинията на софрата със самочувствие се е излегнала едра печена риба, а около нея са дребни рибета, нашарени и още топли от скарата. Г. Краев, АЗ, 34. Приготвиха две въдици с живи рибета, опънаха ги под върбата и се отправиха към шарената сянка. К. Кънчев, ПР І [еа]. Да спят аборигенчета под палмите кокосови, /.. / рибета пъстри да ловят в коралите. Гр. Трифонов, Г [еа].