РЍБИЦА1 ж. Умал. от риба; рибка, рибичка, рибе, рибче. — Не си ми донесъл нито една рибица, .. Тъй ще си умра с отворени очи за риба. А. Каралийчев, ПС ІІ 1982 [еа]. Отишъл Кумчо Вълчо у Кума Лиса на гости. Сварил я, че яде прясна риба. — Кума Лиске, дай ми малко рибица — рекъл Вълчо. Ран Босилек, ГГ [еа]. Попадията, .. опекла три-четири мренки, та дядо поп се понагълтал хубавичко с прясна рибица. В. Вълчев, ХП [еа]. По това време той си е на мястото и копае, та пушилка се дига наоколо. След това се излежава свободно, рибица си лови. Чудомир, Избр. пр 1971, 280. — Излез, сине, и виж, намери отнякъде едно късче риба. Много ми се хапва рибица… К. Константинов, ПТ [еа]. Баба си фати рибица, / си я свари чорбица. Нар. пес., СбНУКШ І 1968 [еа].
РЍБИЦА2 ж. Готв. Крехко месо надлъж по гръбнака; филе. На тия дни жена му приготвяше кървавицата, а той отделяше рибиците настрана от другото месо, цепеше сланината. Ст. Даскалов, СЛ, 442. Взе празната дървена паница и отиде да донесе от пушените еленови рибици. М. Смилова, ДСВ, 36. Злъчката ѝ [на снахата] била пукната, стомахът ѝ бил нервен, уж все диета пази, пък на втория ден на Коледа половината рибица от прасето оплюскала, дордето бях на гости! Чудомир, Избр. пр, 40.