РЍБИЧКА ж. Умал. от риба; рибка, рибе, рибче, рибица1. Ичо извика сервитьора със строг глас и като му разгърна вестника, в който бяхме отделили хубавите едри смариди, попита меко: — Братче, колко ще струва да ни опържиш тези рибички? Д. Цончев, ПИ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)