РИБО̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Едра, голяма риба. Пред очите му шареха във водата — един насам, други натам — неговите, собствените негови рибоци, които лично той е уловил с въдицата си. Д. Калфов, КР, 49. Грабна кепчето и хукна обратно. Когато дотърча, Иван седеше на брега и гледаше надолу .. — Къде е рибокът? — каза Гелето. К. Кънчев, ПР І [еа]. Там, където бе цопнал хлябът, от водата шумно изскочи едър рибок. После настана тишина. В. Полянова и др., В (превод) [еа]. Спряхме по средата на моста и внимателно погледнахме водата под него. Разказах ѝ за рибите там долу, колко са големи и как ядат боклуци, а също и какъв двайсеткилограмов рибок беше хванал Рики. 3. Димова, БК (превод) [еа].