РИБОФЛАВЍН м. Биохим. Съединение, получавано от рибоза, фактор във витаминната група В-комплекс и съставна част на флавиновите ферменти, които участват в окислителните процеси в организма и тяхната недостатъчност води до тежки поражения на нервната система, заболявания на кожата и др. Рибофлавинът, според предположенията на учените, предотвратява рака на хранителния тракт. К, 1985, кн. 4, 45. Рибофлавинът (витамин В1) в млякото е необходим за доброто зрение. Земя, 2008, бр. 182, 15.

— От нeм. Ribo(nsäure) + лат. flavus ‘жълт’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)