РЍГЕЛ м. 1. Строит. Елемент (греда или прът) в някои носещи конструкции, който служи за свързване. Конструктивните схеми се избират така, че развитието на пластичните зони да става най-напред в хоризонталните елементи на скелета (ригели, .., свързващи греди и др.). ДВ, 2007, бр. 68, 40. Бригадата .. постави последните колони, ригели и панелите на отделението за почистване на платовете. Т, 1963, бр. 247, 1.
2. Строит. Хоризонтална греда над отвор за врата или прозорец.
3. Геол. Напречен скалист праг в ледниковите долини. Голямата стръмнина около скалистия праг (същински ледников ригел) по склона на Черната скала се преодолява с няколко серпентини. М. Гловня и др., Р, 125. Устията на притоците на главния фиорд, .., често свършват с откос на много стотици метри над водната повърхност. Този скалист откос се нарича праг или ригел. К, 1988, кн. 9, 19.
— От нем. Riegel.