РИГОРИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до ригоризъм и до ригорист. Възпитаните от Църквата душевни навици обясняват не една и две от най-добрите черти на руската интелигенция, които тя губи, доколкото се откъсва от Църквата, например известното пуританство, ригористичните нрави, своеобразния аскетизъм, строгостта в личния живот. Д. Кирков, Ж (превод) [еа]. Отказът от лошите постъпки е съчетан с извършването на добри. Това положение ние откриваме даже в най-ригористичните системи, като например йога. Д. Нанева, УИФ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)