РИДЖА̀ ж. Остар. и диал. Молба. Чиня риджа. Н. Геров, РБЯ V, 78. Иди, та ѝ се помоли, / дано ти мине молбата, / молбата, още риджата. Нар. пес., БНТв ІV [еа].
— От ар. през тур. rica.
