РЍЗИЧКА ж. Умал. от риза; ризка, ризица, ризле. Да беше мъничък, както някога, тя би говорила по-иначе с него или, както някога, би запретнала ризичката му. Д. Талев, ЖС, 259-260. Пак задреме, и ето чедото му Христо, по ризичка, зацапаничко. Ал. Константинов, Съч., 286. Приготвихме разни там гащички, ризички, шапчици, чорапки. Чудомир, Съч. ІІ, 130. От време на време оправяше ризичката на детето. Г. Константинов, ПН (превод) [еа].