РИЗЛЀНЦЕ, мн. -а, ср. Разг. Умал. от ризле. — Свърши ли? — го пита Неновица, па сяда до него на миндерлъчето и захваща да шие мъничко ризленце. Л. Каравелов, Събр. съч. ІІІ, 1984 [еа].
