РЍЗНИЦА ж. В древността или в Средновековието — облекло от метални халки, плочки или гьон, предназначено за предпазване на тялото от удари с хладно оръжие (копие, меч, стрела и др.) по време на бой; броня. Възседнал белия си кон, Симеон наблюдаваше кръвопролитната битка и усещаше как сърцето му лудо бие под плетената сребърна ризница. Д. Линков, ЗБ, 21. Слънцето биеше в очите им и весело трептеше по металните плочки на ризниците и по шлемовете. Ст. Загорчинов, ДП, 438. Там, на широкия мегдан, .., блещи подкова. Тя е паднала от коня на някой рицар, минал оттук, покрит до земята в тежка желязна ризница. Елин Пелин, Съч. V, 41. Намерена е [в могилата] и една бронзова ризница, железни върхове от копия и други дребни предмети. Ст. Михайлов, БС, 252. Славний рицар Балафре / тръгна лаври да бере / по полетата тракийски, / .. / яка ризница го варди / от стрели и алебарди. Ив. Вазов, Съч. ІІ, 50-51.