РИК, рикъ̀т, рика̀, мн. рѝкове, след числ. рѝка, м. Остар. Книж. Рев (на животно); рикание.

— От рус. рык. — От Ст. Илчев и др., Речник на редки, остарели и диалектни думи..., 1974.


Източник: Речник на българския език (онлайн)