РЍКАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. За животно — рева; рикая, рича. Щом отмина и безкрайният обоз, потекоха след него, сред облаци прах, стада от коне и всякакъв друг добитък, който цвилеше и блееше, мучеше и рикаше. Д. Талев, Съч. ІХ [еа]. Хванал кормилото с ръка, той [кормчията] рикаше като лъв, а ония шестимата гребяха на равни тласъци. Й. Попов, ПЧ, 48. Дядо Адам благословил магарето да рика, ама никой от неговото рикане и викане да не се плаши. Нар. прик., БНТв ХІ [еа]. Рика негде гладен лев. К. Христов, Избр. ст, 198.
— От рус. рыкать.