РИКОШЀТ м. 1. Явление, при което изстрелян куршум, снаряд или др., достигайки до твърда повърхност под неголям ъгъл, отскача и променя посоката на движението си. Куршумите бяха минали твърде високо. Удариха се в отсрещната стена на помещението и след рикошета изтрополиха по циментовите стълби зад отворената врата, подобно на едри парчета град, удрящи по прозорците. Б. Тодоров, ГО (превод) [еа]. Веднага чу стрелбата — рикошетите на куршуми, експлозиите и свистящите гуми. Р. Панайотова, ОС (превод) [еа]. Този метод се използва, за да няма рикошет при стрелбата, а поражението по целта е максимално. Дем., 2001, бр. 57 [еа].
2. Изстрелян куршум или др., който, достигайки до твърда повърхност под неголям ъгъл, отскача и променя посоката на движението си. Край главите им с противен съсък летяха рикошети, а хората на Лао търсеха по-добра позиция за стрелба сред преобърнатите маси. В. Лаптев, ИХО (превод) [еа]. Усети как го засипват парченца зидария, сякаш вкаменени дъждовни капки. На няколко пъти рикошети одраскаха бронежилетката му, но скоростта и смъртоносната им енергия бяха твърде отслабени, за да го наранят сериозно. Б. Дамянов, ПЖ (превод) [еа]. Имаше и противокуршумно яке. Зимър беше му обяснил, че вероятно то може да спре пистолетен куршум, и със сигурност рикошет, но че не трябва да разчита на него срещу автомат. В. Градинаров, РЗ (превод) [еа].
3. Отскачане, отплесване на топка, камък и др. от твърда повърхност. Гола [бразилците] отбелязаха от фаул с рикошет на топката в гредата. Сп. Тодоров и др., ГА [еа]. Разговорът се накъса, напрежението нарасна, започнаха да се отнасят като двама заклети билярдни маниаци. И след ката уменията им бяха напълно равностойни, неравните места върху повърхността и лошите рикошети от меките ръбове на билярдната маса разрешаваха изхода на повечето от игрите. Д. Забунова, НП (превод) [еа].
— От фр. ricochet през рус. рикошет.