РЍМОВ, -а, -о, мн. -и. Литер. Прил. от рима; римен. От общо тридесет и две римови двойки в одата на Попски двадесет и шест се градят върху суфиксална еднотипност. Н. Георгиев, БНП [еа]. Шестстишието поради своята относително голяма дължина дава възможност за прилагане на различни римови схеми, които му придават голямо разнообразие. Ал. Панов, ТЛ [еа]. Римови съзвучия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)