РИМУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Литер. Намирам съзвучие, рима на стих, израз. — За нас историята ще си каже думата! — Или ще ни изтрие с гумата! — Мирон мигновено римува реплика. Бл. Димитрова, ПКС, 74. // Намирам съзвучие, рима на дума. Смятам, че тя наистина умее да римува определени думи. Вл. Зарков, ГГ (превод) [еа]. В четвъртата строфа авторът римува слънце и сърце. БР, 1930, кн. 8, 262. римувам се страд. Дълги художествени периоди, дали забележителни произведения, изобщо не са познавали възможността да се римува. Н. Георгиев, АЛТ [еа].
РИМУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Литер. За стихове, думи, изрази — образувам съзвучие с друг. Не мога да се отърва даже в мислите си от тая шаблонна дума „колектив“. .. Дори в съвременните стихотворения влиза и се римува, разбира се, с „щастлив“. Бл. Димитрова, ПКС, 21. Нашите имена се римуват. М. Марчевски, ГБ, 170.