РИНА̀ЧКА ж. 1. Инструмент за ринене на тор, сняг и др. Взехме с Гошо по един голям чувал. Пъхнахме вътре по една копачка и риначка и право на братския гроб. К. Митев, ПБ, 135.
2. Приспособление към машина за ринене на тор, сняг и др. Валеше снегът, виеше се, а далече някъде бучаха вече снегорините! Идваха с металните си четки! С възпалените си фарове! С лигавата солена луга! С непобедимите булдозерни риначки. Ч. Шинов, ПВ, 128.