РЍНГОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ринг1. Ринговият съдия извика двамата съперници. П. Лазаров, ДК [еа].
РЍНГОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За пътно движение, система — който е организиран чрез рингове2 (във 2 знач.). Кръстовищата трябва да станат на няколко нива, .., може да се помисли за рингова система. Кап., 2004, бр. 48 [еа]. Пътният проблем е овладян чрез радиални и рингови системи. Рингови връзки.
◊ Рингова пещ. Техн. Ринг2 (в 4 знач.) Той с успех приложи скоростния метод .. за изпичане на тухли в рингова пещ. Серд., 1952, кн. 1-2, 53. Рингова предачна машина. Техн. Рингмашина; ринг2. При ринговите предачни машини влакната имат външно, периферно усукване.