РЍНЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от рина и от рина се. Объркана младеж! От нея ще чакаш отмяна и ринене на сняг, как не! Тарас, ТМ, 23. Продължава отчаяно с голи пръсти на дясната ръка, с котленосини нокти да чопли вледенения сняг. За миг поспира, духа си в пръстите по стар навик и веднага подновява неистовото ринене. Бл. Димитрова, Лав. [еа].