РО̀БЧЕ, мн. -та, ср. Момче или дете роб. — Никак не може! Не ща да съм баща на робчета. Г. Стоев, ЦЗ, 89. Сократ, като видял едно момче богато, а неучено, ето, рекъл, злато робче. П. Р. Славейков, СК, 105. Проговори Янко, добър юнак: / — Ний бяхме две млади робчета, / па нас двата робйе продадоа, / продадоа, надалек отидох. Нар. пес., СбНУ XLII, 328.