РО̀БЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. и диал. 1. Завладявам, покорявам народ, държава, обикн. при война; поробвам, заробвам. Цар Василий Византиец, / царя българоубиец, / той запусти България. / Осем годин как я бие, / как я бие, как я роби. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 351. Робил ни е враг земята, / тъпкал я е векове. К. Христов, НН, 5.
2. Лишавам някого от свобода, правя го роб (в 1 знач.); заробвам. Тръгвайте, да платим на русите за Крим и Азов, да върнем на султана мюсюлманската земя! Стига са запирали .., стига са робили татарски кадъни. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 132-133. Прииждаха и бежанци от Романя, дето робеха и опожаряваха агарянците. Ем. Станев, А, 38. Озверените еничари, винаги жадни за плячка и кръв, не искаха и този път да се върнат с празни ръце. Убиваха, робеха и грабеха всичко, що бе убягнало от очите на гордите спахии. Д. Рачев, СС, 7. Заробили са робинка, / робинка, жена болярка, / кога черкези робеа, / робеа, далек караа. Нар. пес., СбСтТ, 769. Тия турци проклети / много са булки робили, много са моми турчили. Нар. пес., БНПП ІІІ [еа]. ● Нар.-поет. Р о б и р о б я. Размирила са й Влашка земя, / Влашката земя и Богданската, / размирила са, роби робили / и поробили една вдовица. Нар. пес., Ст. Бояджиева, ДДБЙ [еа]. Нещо ми се глас зачува / низ хубава долна земя: / дали моми хоро пеят, / .., / или власце робе робят? Нар. пес., М. Арнаудов, БНП І [еа].
3. Плячкосвам, грабя. В Генова мислили са бунтовниците да подкопаят всички войнишки обиталища, та да палят и робят богатите къщи. БДн, 1857, бр. 3, 11. Но върлий азиатец, обладан, с ярост дива .. сече, гори и роби. НБ, 1876, бр. 73, 33. робя се страд. Там нашите жени, сестри и дъщери се безчестят и робят. Ив. Вазов, Съч. XX, 157.