РО̀ВВАМ, -аш, несв.; ро̀вна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ро̀внат, св., прех. 1. Ровя някъде, в нещо веднъж или няколко пъти по веднъж бързо или за кратко. Напразно я [кокошката] вините .. Нали е живинка .. Ровне насам, ровне натам и без да ще, пробие канала, та изтече водата. П. Бобев, Г, 97. Петко се ослуша, но нищо особено не достигна до слуха му. Прошумоляваше само кучето, като врътваше с опашка или ровваше с муцуна в тревата. Ст. Даскалов, СЛ, 152. Петелът постоя така, после закуца върху торището. Ровна със здравия крак и откри нещо за ядене. Д. Цончев, ДЕГ [еа]. В пепелта течели струйки разтопено масло, а той ровнал с пръчка в загасналите въглени. Ст. Сивриев, ЗСБ, 245. Ту мълком спогледат се, ту се сприказват, / и ровне там някой жарта. К. Христов, ХЗ 1939, 118. ● Обр. Тайна е човешкият живот, щастлива или тъжна, ровнеш ли малко по-дълбочко, току някоя рана се показала. Д. Дамянов, ПИЩ, 80.
2. С ровене направям дупка набързо, небрежно. Кръстосах насам-натам градината, търся къде да ги [книжките] скрия .. Да ровна дупка в някоя леха — ще мине утре градинар, ще ги изрови. Д. Кирков, БТ [еа].
3. Заравям нещо набързо, небрежно. Ровнахме надве-натри луковиците в лехата и се прибрахме да вечеряме.
4. Первам, удрям леко нещо изведнъж; бръсвам. — Ударѝ сега шейсет помпи на задната гума! — тикна му той ръчната помпа и ровна алаброса му с омаслената си ръка. Н. Хайтов, ШГ, 85. роввам се, ровна се страд. Стегни мъжете, по-ранко да засеят! Ровнат ли се в земята картофите, страшно няма! Нека си вали! Н. Хайтов, ШГ, 60.