РО̀ВЕНЕ ср. Отгл. същ от ровя и от ровя се. Иманярската епидемия трая цяла пролет, докато беше влажна земята. Много труд хвърлиха бедняците, много пот проляха. Околностите заприличаха на гробище от ровене и копаене. К. Калчев, ПИЖ, 44. Виктор се оглежда, приближава до декоративната, изградена в национален стил камина, и след кратко ровене измъкна един малък, добре сгънат вързоп. Др. Асенов, ТКНП, 238. Работната седмица започва с обещание за същата скука, която поемам на разни дози толкова седмици наред: изготвяне на оферти, ровене в преписки, преглеждане на писма. Б. Райнов, НН, 398. — Марина днес беше много разстроена. Дочула нещо около ревизията. Кажи ни какво става? — Нищо особено. Ровят, проверяват .. — Но това ровене хич не ми харесва. Б. Балабанов, Избр. п II, 195.


Източник: Речник на българския език (онлайн)