РО̀ВИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. 1. Място, осеяно с изровени от порой ровове, долчинки; ровинище, ровиняк. От търчането из камънаците и ровищата козарят си загубил цървулите. П. Делирадев, В, 308.
2. Разорано и обработено с търнокоп и под. място, готово за сеитба. Корените се изваждат обикновено с копач, търнокоп .. Така приготвеното място за сеитба се нарича .. ровище. Н. Колев, БЕ, 100.
3. Пясък (Н. Геров, РБЯ V). Това е ровище, пясък. Н. Геров, РБЯ V, 80.