РО̀ВКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. За почва, пръст, земя, сняг — рохкав, пръхкав, сипкав. Тя [кравата] лежеше неподвижно, .., с муцунка, заровена в ровкавата пръст. Елин Пелин, Съч. I, 151. Престанало е да вали, изяснило се е. Бял, ровкав сняг е застлал земята. П. Росен, ВПШ, 90. Стария Братой от ровът да излезе, / по ровкавата пръст катери се едвам / и Влад Страшила го нагоре дърпа. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 1958 [еа]. Ровкава почва. Ровкава угар.