РО̀ВНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Трап или яма за съхраняване на студено на дълготрайни хранителни продукти (картофи, моркови, зеле и под.). Тончо го оставих резенки да докара, че в ровника няма нищо вече. Ст. Даскалов, СЛ, 350. За лятно засаждане могат да се използват миналогодишни картофи, като след изваждането им от ровниците до засаждането се съхраняват в хладилник. Пр, 1952, кн. 6, 72. Там, край брега на малката рекичка, вместо големи камари от градска смет ще видите дълги .. ровници за картофи. ВН, 1961, бр. 3175, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)