РОГА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има рога (в 1-3 знач.). Ловецът, щом зърнал задрямалата козица .., опънал лъка и насочил стрелата към рогатата горска жителка. А. Каралийчев, ТР, 198. Ако не се е кичил със светулки, малко е драскал пръстите си с рогати бръмбари. П. Тодоров, И I, 128. Чули пращене на сухи клони, рогатите пепелянки напущаха леговищата си с шумно съскане. Гр. Угаров, ПСЗ, 203. На върха на една липа, / всред Стара планина, / орелът съгледал гадинка нищожна, / гърбата, / рогата, / по-мръсна от змията, / от дявола по-грозна. Ст. Михайловски, Избр. съч. I, 98.
2. Остар. За дреха, предмет — който е с остра горна, връхна част, с рог или рога (в 10 знач.). Между него и тях беше границата и по нея, от време на време, минаваха чужди войници, със сини шинели и рогати шапки. Й. Йовков, ЖС, 128. Днес .. повечето от нашите хубавелки са прехласнати наслед чемерните моди и съсипват имуществото на мъжете си да си правят перести малкови, рогати капелини и опашати фистани. Г, 1867, бр. 12, 89. Има обли, рогати траки [хлопки]. Ив. Коларов, Е, 27.
3. Прен. Разг. За човек — който е упорит, неотстъпчив, инат. — Страх ме е за тебе, Драго, ще те смаже тоя човек. Зъбат е, рогат е. Н. Хайтов, ПЗ, 69. С богат да са не караш, с рогат да са не бодеш, с келяв да са не бориш. Послов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 136.
4. Като същ. рогатия<т> м., рогатите мн. Дяволът. Тоз глас, на туй ухо .. на ангела, а другия — на дявола. Аз слушам ангела, а на онзи, на рогатия, казвам: — Пъшът! Да се махаш! Й. Йовков, Б, 90. Боляринът беше сигурен, че ей сега ще види някъде наблизо да подскачат рога, да се премята черна опашка .. И наистина видя нещо, което го изненада не по-малко, отколкото ако би срещнал тук рогатия с цялата свита вещици. М. Смилова, ДСВ, 81. Вървеше наежен — всеки миг очакваше да се яви дяволът .. Мислено си казваше, че с честния кръст .. предстоящата среща с рогатия не е толкова страшна. Т. Харманджиев, КЕД, 180.
◊ Дребен рогат добитък. Домашни животни (овце и кози), които се отглеждат за получаване на мляко, месо, вълна и др. Вълкът е вреден хищник .. Лете вредата му е много по-малка, .. Зиме, обаче, напада стадата от .. дребен рогат добитък. П. Петков, СП, 32. Някога по тези ливади моите съселяни са отглеждали големи стада .. дребен рогат добитък. Сл. Трънски, Н, 242. Едър рогат добитък. Преживни домашни животни от семейство кухороги — крава, вол, бивол и др., които се отглеждат за получаване на мляко, месо, кожи, за работа и под. От няколкото овчи стада беше запазено само едно, а всичкият едър рогат добитък се събираше в най-малкия обор. А. Гуляшки, ЗР, 24. Задълженията на мъжете [прабългари] били да бъдат войници и да снабдяват рода си с дивеч, .., както и да отглеждат коне, едър рогат добитък. Л. Петров и др., БНК, 16. Рогата жаба. Зоол. Вид жаба, която е покрита с вроговена, твърда обвивка, завършваща с твърди, подобни на рогчета образувания върху главата. Други забележителности на националния парк са .. косматата паякообразна маймуна, .., ленивецът, рогатата жаба. К, 1986, кн. 10 [еа].
> Да те вземат рогатите. Разг. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение, яд, отправени към някого или нещо. — Да те вземат рогатите! Какво търсиш тук, Илийце? — попита .. калугерът. Ив. Вазов, Съч. ІX, 9. — Ще им се кланяме! Комай идат не като данъкоплатци, а като господари. — Млък, да ви вземат рогатите! М. Смилова, ДСВ, 40. Не е ни шуто, ни рогато. Диал. Казва се като снизходителна препоръка за някого — не е лош, добър е. Хващат ме / хванат ме рогатите. Диал. Изпадам в силно раздразнено състояние, силно се разгневявам, ядосвам.