РОГЛЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от рог; рогче, рогце, роже, рожец. Много врагове имаше еленът Суран. Един от тях, най-лошият .., най-опасният, беше Единакът. Смъртната им вражда се бе породила преди много години, още когато Единакът беше малко вълче, а Суран .., с току-що покарали роглета. О. Василев, ДГ, 42. Имаше завити .. овнешки рога .., притъпени като роглета на юници. Ст. Даскалов, ЕС, 323.


Източник: Речник на българския език (онлайн)