РОГОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който има рога (в 1 знач.); рогат. Отделът на елените е също интересен. Тия роговити животни кротко и благодушно гледат с големите си хубави очи. Ив. Вазов, Съч. XI, 124.
