РОГО̀ЖИНА ж. Остар. Рогозка (в 1 знач.); рогожа, рогоз, рогозина. Хората са виждат, [че са] само кожа и кокал .., те залитаха с трепещуща жаркост за малкото рогожини, които имахме да им дадем. НБ, 1876, бр. 50, 195. Игумена отговори: / — Ой, попове, ой, дякове! / Докарайте три товара, / три товара рогожини. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 13.