РОДЀО, мн. няма, ср. 1. Вид популярен в Америка спорт, създаден от каубоите, включващ обяздване на бикове или полудиви коне, хвърляне на ласо и под. Като младеж Чейс бе състезател по родео. Яздеше бикове и бе спечелил доста пари по състезанията. М. Цочева, Л (превод) [еа]. И северноамериканското, и канадското родео спадат към спортното семейство. П, 1971, бр. 10, 17.

2. Състезание или представление, по време на което се показват умения за обяздване на бикове или полудиви коне, хвърляне на ласо и под. — Ако се върнете у дома .., — ще бъдете затворени в къщата. Няма да можете да яздите понитата си, да ходите на събирания или на родеото. Н. Долчинков, В (превод) [еа].

3. Прен. Разг. Нов. Надбягване, гонка с бързи автомобили или мотоциклети с показване на умения за майсторско управление. Леля Дафина пък използвала случая да се запознае с кварталния: „О, ти ли си това? Защо те няма нощем, когато тук си правят родео с мощни коли и мотори?“ Тема, 2008, бр. 30 [еа].

— Исп. rodeo.


Източник: Речник на българския език (онлайн)