РОДИНОЗНА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Учебен предмет в началното училище, който обхваща знания по родна история, география, културно наследство и др. Трябваше да минат десетилетия, за да се върне в клас прелестният предмет родинознание. С. Северняк, ИРЕ, 233. Откъси от негови [на Цончо Родев] книги са в помощни сборници с художествени четива по родинознание за IV клас. С. Келеведжиева, ЦР [еа]. Замисля се още тогава [в началото на ХХ в.] в основата на обучението в I-во и II-ро отделение да се постави предметно обучение, в III-то отделение — родинознанието. Пл, 2008, кн. 9-10 [еа].
2. Учебник по този предмет. В родинознанието прочетох за живота на Левски.
3. Съвкупност от знания, свързани с родната история, география, култура и др. Той [Славейков] полага и задачи на нашето родинознание. .. Българите, на които липсват исторически материали, могат да черпят от живия извор — народа. Те трябва да го изучат, да опишат неговите нрави и обичаи. М. Арнаудов, ЖТИ ІІ, 167. От проучвателската работа на Стоян Шивачев в областта на родинознанието особено внимание заслужава трудът му, озаглавен: „Тракия“. Ст. Апостолов, ЗСТ [еа].