РОДЍТЕЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до падеж, с който се означават притежателни отношения; генитивен. Родителното окончание -я при имената от о-основи след шипящи съгласни .. винаги се предава с -а. К. Мирчев, СБ [еа]. Родителната форма м. и ср. р. сега има значение на винителна. Ст. Младенов и др., УСЕ, 83. Старото родително .. отношение започва да се изразява не от падежни форми, а чрез предлог „на“ и обща форма на съществителното име, напр. майката на детето. БЕ, 1978, кн. 1, 20.
◊ Родителен падеж. Грам. Падеж, в който се поставя име, означаващо предмет или лице, което се явява притежание на нещо; генитив. Различаваме следните падежи: .. Родителен падеж — когато лицето или предметът в известен смисъл се явява притежание на нещо. Л. Андрейчин и др., БГ, 78. Началното значение на родителния падеж е начало, произведение, отдалечаване, както и самото му название го показва. Ив. Момчилов, ПСЕ, 112.
РОДЍТЕЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Родилен. Сякога мислих да оженя Йоакима, щом разумявах, че Бог му е вдъхнал чувството на любовта и природата му е допълнила родителната способност. П. Р. Славейков, ЦП ІІІ (превод), 24.