РОДООТСТЪ̀ПНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Проява или поведение на родоотстъпник; предателство, изменничество. Отец Паисий, Софроний и Неофит Бозвели, тия пророчески духове, възненавидели родоотстъпничеството, невежеството и фанариотския деспотизъм. М. Арнаудов, БКД, 216. Те [търсените от Чомаков пътища] обективно го доведоха до политическо предателство и родоотстъпничество. Т. Жечев, БВ, 273. Всичко дотук ни дава право да твърдим, че денационализацията на българското население, главно в градищата от XVIII в. насам, се дължи .. на родоотстъпничество. Ив. Шишманов, Избр. съч. І, 51. — Днес, когато сме под ромейско иго, има .. българи .. жадни за почести, за сан, за богатство. И те ги постигат, като плащат една-едничка цена: родоотстъпничество и вярна служба на поробителя. Ц. Родев, От [еа].