РОДО̀ПЕЦ, мн. -пци, м. Родопчанин. Родопец по кръв, той [Рамадан бег] на света най-много обичал лова и стадата си. А. Страшимиров, А, 200. През XVI в., при царуването на Селим І и Селим ІІ, селото [Левочево] .. е съществувало, защото в него намерили убежище доста свободолюбиви родопци. Н. Хайтов, П, 199. Пътят ни е чист — родопци помогнали, сърбите са отблъснати. Група пленници се задава насреща ни. В. Карагьозов, Избр. пр, 111. Родопци винаги страдали от недостиг на зърнени храни, но през време на войни или в случай на недородица в полетата, те буквално гладували. БНТв ХІ, 157. Два часа по-подир родопци първи / върху Айджи-йолу, облян във кърви, / накацаха като орли. К. Христов, ЧБ, 372.