РО̀ДСТВЕНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от родственик. По незначителната разлика в телесната им температура, макар да ги смятат студенокръвни животни, той [големият калмар] забеляза безкрайното шествие на дребните калмари. .. Ужасени от неговата поява, дребните му родственичета се пръснаха безредно, та да му направят път да мине. П. Бобев, ТО [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)