РО̀ЗОВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки и (разг.) ро̀зовка, ро̀зовко, мн. ро̀зовки, прил. Умал. от розов2. Трябва да е към шейсет години, а понапълнялата му фигура е още млада и подвижна, лицето — обло, розовичко, без дълбоки бръчки. Б. Несторов, СР, 75. Чорапки трябват, терлички, шапка с пискюлче. Но какво трябва да бъде пискюлчето? Ако е момче детето, синичко! Ако е момиче? Розовко! Ст. Даскалов, СЛ, 214. Жена му роди три розовки, дебели / аристократчета. К. Христов, Избр. ст, 163.