РОЙНЀНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Агънце (в 1 знач.). Задава се юнак на крилат кон, .., и спира пред момини порти. Гиздава мома излиза от градината, отваря порти и с бяла ръка хваща юздата на гривестия кон .. Юнашката ръка се спуща по гривата, докосва бялото ѝ лице, грабва я като бяло ройненце и избягва в гората. К. Петканов, Х, 190.