РО̀КЛИЧКА ж. Умал. от рокля; рокле, роклица. Тя беше тънка, бледа седемнадесетгодишна девойка с лице, обсипано с лунички, и ходеше вечно с една и съща басмена рокличка на цветчета. Д. Димов, Т, 73. Ходеше [момичето] с една рокличка, която изглежда нощем переше и сушеше, защото бе винаги чиста и изгладена. К. Видински, НСП, 32. Върху къдравата косица на момичето бе кацнала една голяма пеперуда от лъскава розова панделка. И рокличката му бе розова и късичка. О. Василев, ЖБ, 96. Плисирана рокличка.