РУЧА̀ВА ж. Диал. Глъчка, врява (в 1 знач.); гълчава, роява. — Ами къде са другите, ма Гано? — достигнаха през ручавата гласове до Гана и тя се провикна усмихната: — Идааат! Вандо ги кара! Ст. Даскалов, СЛ, 141. Няма спасение вече, народ и добитък, щом чуе ручава по пътя, бяга през глава по баирите и горите. Й. Радичков, Скан. [еа].