РЪ̀ШНА1. Вж. р ъ ш в а м.
РЪ̀ШНА2, -еш, несв., непрех. Диал. Ръшкам; ръщя. Нешка Турлашка ги измисляше всякакви .. Тя бе разбрала, че ще си имат дете и не млъкваше. Ръшнеше като решетарка из село и разнасяше мълвата, че не се знае това дете чие е. Ст. Даскалов, СЛ, 295. Още като заминавахме на фронта, имаше един учител, та ръшнеше между войниците, заговаряше всеки откъде е и се сближаваше с нас. Ст. Даскалов, Пл, 1969, кн. 6, 17.