СВÒЙСТВЕНО нареч. 1. С гл. съм в 3 л. ед. В съответствие с природата, характера, особеностите на някого или нещо; присъщо, характерно. На благоразумните хора, и особено на такива, какъвто си ти сам, е свойствено да предвиждат и да се предпазват от настъпването на бедствията, но не да се хвърлят като със затворени очи, за да ги изпитат. Ив. Дуйчев и др., ГИ IV, 239. На малцина е свойствено да бъдат независими; това е преимущество на силните. БЖ, 1927, кн. 5, 389. На младостта е свойствено да тича напред и често да преминава границите. СбПер. п ІІ, 99.
2. С гл. съм в 3 л. ед. и крат. лич. местоим. в дат. Означава, че за някого или нещо е присъщо, характерно определено качество, черта. На православния дух са чужди омразата и расизмът. Свойствено му е да защитава онеправданите и страдащите. ЦВест., 2016, бр. 7, 8.