СВОЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. 1. Присвоявам (в 1 знач.); засвоявам. Московските князове с хитра политика своили отделни земи и така разширявали земите си. Лет., 1872, 219.
2. Притежавам1 (в 1 знач.), имам (в 1 знач.); владея. – Живо е момчето ти. Живеело някъде, ама много далече; там, в тоя край на света, има една къщичка, своил я един русин. Съвр., 1975, кн. 2, 100. За един трън ли ще се караме? Така, ама работата не е в тръна, а в браздата… Кой повече да свои! П. Велков, СДН, 345.