СВОЯ̀К, мн. -ци, м. Диал. 1. Роднина, родственик; сродник. По-близка до действителността е ползата от сдобиване с подходящи по възпитание роднини. Бедните и несвикнали с дворцовия живот свояци често биха досаждали на монарха с претенциите си и биха излагали достойнството на двора. Л. Владикин, ОЦВ, 206. Действието в историческите драми на Войников се върши все от една дружина лица. Дружината се нарежда така: български цар, който има последна дума над всички; до него жена му и друг някой свояк, сестра или брат. Ал. Теодоров-Балан, БЛ, 227. Много ли има между нашите, кои познават себе си: кои са они, кои са нихни чуждинци и кои – нихни свояци – нихни братье сродни? Ив. Снегаров, СБДК, 216.
2. Баджанак; свако. И думата „баджанак“ е турска; значи двама от два различни родове да вземат две сестри, чрез последните да се сближат и станат един на други свои. Оттука баджанак по български се нарича свояк, или в множествено число свояци. Мелетий Софийски, ДПС, 402. Рад и Миле са свояци, водят две сестри. Н. Геров, РБЯ V, 137.