СВРÀЧЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Сврачи. А на другия, или още на същия ден, в общината пак се описваха петдесет-шестдесет сврачешки крака, срещу които Дивото получаваше всеки пет-шест месеца в града един вид редовната си рента... Д. Калфов, Избр. разк. 1953, 269. Сврачешко гнездо.
СВРÀЧЕШКИ нареч. По начин, характерен за сврака. Току дано да не бъда жива да дочекам да видя, че и той да ме посрами и да орезили къщата с некоя от тия, дето да не знае да каже нито на водата – вода, ами да ми граче сврачешки като Недината снаха: цанцари-манцари! М. Георгиев, Избр. тв, 122. Казват ни йоще за Търново, че малаковите станали по-широки. Ако това е истина, то моите сограждани нема да ми са разсърдят, ако им кажа, че към модите и към салтанатя те отиват подскоком – сврачешки. Г, 1863, бр. 3, 24.