СВРЪ̀ЗКА ж. 1. Обикн. ед. Спец. Връзка, свързване на лица, които се намират на голямо разстояние едни от други посредством техническо средство (радио, телефон и под.). През Балканската война голяма част от инженерното имущество беше загубено. В армията имаше малко технически средства за свръзка – телеграфи и телефони. В. Крапчански и др., КО, 109. Още при първите далечни радиолинии беше открито, че успехът на свръзката зависи от това доколко успешно е подбрана дължината на работната вълна. И. Пандев, ТЙ (превод), 53. През Отечествената война наред с останалите технически средства за свръзка – телефона и телеграфа, като дублиращо средство бе използвана и радиосвръзката. РТЕ, 1985, кн. 5, 3.
2. Воен. В миналото – войник, чиято служба при командир на военна част е да осъществява връзката на командира с подчинените му и с войсковия щаб, предаването на заповеди и на информация между тях. Докато воювах с Първа армия, работите ми вървяха донякъде добре. Бях свръзка на полковия командир. А. Гуляшки, ЗР, 214. Николай свали бинокъла и бързо се обърна към една от свръзките, които чакаха до него нарежданията му. Ив. Мартинов, СНУ, 251. Щеше да повика [Тихов] свръзката, за да му нареди да отнесе сведението и докладната записка до щаба на полка. Ив. Мартинов, СНУ, 127. // Лице, което осъществява връзка и предаване на информация между членове на нелегална организация, конспиративна група и др. Селяните от тая махала са били обхванати почти всички от борбата и са работили главно като ятаци и свръзки. Ал. Гетман, ВС, 302.
3. Обикн. ед. Остар. Връзка, контакт между членове на военно подразделение, нелегална организация и др., осъществявана от специално лице. Още през нощта се заповяда на ротата да изпрати патраул, който да влезе в свръзка с 31-и пехотен полк. ПД 1916-1917, 38. – Свръзката с нелегалните да държи секретарят, а за продоволствието да се грижи Димо. Х. Русев, ПС, 84
4. Остар. Нещо, което обединява отделни хора или групи от хора, като създава общност, вътрешно единство между тях, прави ги близки; връзка. Главна свръзка между гърците от разни страни служили общийт за тях гръцкий язик, еднаквите обичаи и религията. Н. Михайловски, РВИ (превод), 67. Те [власите] не са свързани с българите по никои ни племенни, ни исторически свръзки. НБ, 1876, бр. 43, 170.
5. Обикн. мн. Остар. Взаимно общуване между хора, изразено в роднински, приятелски, делови и под. отношения; връзка. Мятежното благополучие лесно развръзва и самите сладки свръзки на приятелството. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 53. Когато Раковски пожелал да вземат участие в това [Букурещкото] дружество и някои от младите българи, старите богаташи възнегодували и по тоя начин свръзките между стари и млади биле прекъснале веднъж завсякога. З. Стоянов, ЗБВ I, 75. Сичките тогавашни дипломатически свръзки, които способствуваха, за да ся продължи цели 20 години робството на раята, са скъсаха. НБ, 1877, бр. 75, 291. Масата винаги са плашили строгите искания на искрените аскетици, които са се мъчили с проповедта си да разкъсат всичките свръзки, които съединявали человека с другите хора. Д. Писарев, ПУЖ, 70. // Любовни отношения, любов. Откритието на бивши свръзки Найденови с тая Драга не ѝ даваше душевен мир. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 93.
6. Само ед. Остар. Това, което свързва или взаимно обуславя нещата и явленията; връзка, обусловеност, взаимозависимост. Свръзката на историята с естествените науки е очевидна. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 157. Ако има поети, творчеството на които да е в най-интимна, неразделна свръзка с техния живот, един от тях е несъмнено и Тарас Шевченко. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 426. Той [Соболев] не забравяше да поставя тия славянофилски теории в свръзка с неговата постоянна и непосредствена грижа: железниците. С. Радев, ССБ І, 373. Било е нужно за него да изучи основателно всичките народни епически песни, имащи или не свръзка с Крали Марко. К. Величков, Избр. пр VІІІ, 33. Идеха ѝ на ума разни истории и разговори, които имаха жива свръзка с постъпки като нейната, вършени от други жени. Ив. Вазов, Съч. IХ, 155.
7. Остар. Свързани заедно еднородни предмети; връзка. Отличителни знакове на неговия сан били пурпурова тога и свита от 12 ликтори, обръжени със свръзка пръчки и със забита в тях секира. Н. Михайловски, РВИ (превод), 189. Още завчера ти бях писал и бях приготвил ръкописа, който ти изпращам в отделна свръзка, но по чужда погрешка и ръкописът, и писмото останаха неподадени. СбЦГМГ, 253.
8. Техн. Приспособление, детайл, което служи за свързване, съединяване на частите на уред, машина и под. Винтовите съединения се монтират лесно и затова са удобна свръзка за взаимно неподвижни части. НТМ, 1961, кн. 4, 14. Ако след дълга употреба кранът започне да капе от чучура, от свръзката между горната и долната част трябва да се сменят уплътнителните материали. М. Томова, ТТЖ, 22.
9. Спорт. Група от алпинисти (обикн. двама), които се осигуряват взаимно с общо въже при катерене. Алпинистите трябваше да направят изкачвания индивидуално и в свръзки (групи от по двама души) по съвсем непознати скални участъци. ВН, 1955, бр. 182, 3. На върха се качва и сръбска свръзка. Докато се поздравяваме едни други, пристига и руска свръзка от двама души. РИ, 2011, бр. 13, 4. Катерене в свръзка.
10. Спорт. Играч във футболен отбор, който осъществява връзката между централния нападател и лявото или дясното крило. Контузеният от предишния мач Цветков пак не се чувстваше добре. И това наложи размествания: Цветков мина на лявото крило, Богданов стана лява свръзка. С. Божков, СС, 24.
◊ В свръзка с. Остар. Във връзка с; по повод на, по причина на. Начович се боеше да не би повикването на Цанкова в Цариград да е в свръзка с някакъв заговор между руското посолство и Портата. С. Радев, ССБ ІІ, 540. Под влияние на събитията в Сърбия и в свръзка с междуособиците при последния Комнин Андроник, свален от Исаака Ангела, в Североизточна България в 1185 г. е избухнало голямо въстание под предводителството на братята Петър и Асен. Ив. Снегаров, ИОА І, 89-90.